Автобусният шофьор, който искаше да бъде бог

„Керет успява да постигне повече с шест абзаца, отколкото повечето писатели с 600 страници.“ - Кайл Смит, Observer

Етгар Керет е най-четеният автор в израелските затвори и най-често краденият в книжарниците на Израел. Той пише кратки разкази и през последните 18 години е публикувал пет сборника (неговите творби са печатани също в The New York Times, Le Monde, The Guardian и други), многократно преиздавани в Израел и преведени на над 30 езика. Негови истории са адаптирани за повече от 40 късометражни филма. Керет преподава в университета "Бен Гурион", получава международни награди и рецензии, а живее в Тел Авив със сина си Лев ("като Толстой; името му значи 'сърце' на хибру") и жена си Шира Гефен (с която спечели „Златна камера“ на фестивала Кан през 2007 г. за техния дебютен пълнометражен филм "Медуза").

В книгата „Автобусният шофьор, който желаеше да бъде Бог“, първата произведение на Етгар Керет издадено на български, са включени неговият дебютен разказ („Тръби“, 1992) и третия му сборник („Щастливите лагерници на Кнелер“, 1998). Повестта "Щастливите лагерници на Кнелер" е най-дългото произведение на автора и послужила като основа за пълнометражния филм Wristcutters (2006) под режисурата на Горан Дукич, както и за известния комикс "Пицария Камикадзе".

"Изключителен писател... напълно различен от всичко познато до момента. Гласът представлява следващото поколение." - Салман Рушди