Изгнанието и царството

Разказите в сборника „Изгнанието и царството” разглеждат конфликта на чувството за чуждост, дори сред собствените хора, както и неизменната свързаност с враждебна общност. С изключителна сила и поетичност Камю представя великолепните, но сурови пейзажи на родния си Алжир и загадъчните джунгли на Бразилия. В произведенията му срещаме френска жена от средна възраст, която постепенно се потапя в магията на Северна Африка; осакатен ренегат, който полудява под натиска на жестокостта около себе си; бъчвар, наблюдаващ бавния упадък на занаята си; добродушен учител пред избор между закона и спасяването на живот; скромен художник изправен пред лицемерието в художествения свят; и френски инженер, който намира ново семейство далеч от дома.

Албер Камю (1913-1960) е един от най-влиятелните представители на екзистенциализма както във философията, така и в литературата. Той е автор не само на романи и разкази, но също така пиеси и есета. През 1957 г. получава Нобелова награда за литература.

Жан-Пол Сартр описва песимизма на Камю като „слънчев”, подобно на тъмни петна върху слънцето. Артур Кьостлер го нарича най-великият сред тримата велики французи - Андре Малро, Жан-Пол Сартр и самият той.

Според Sunday Times творбите му са мощни притчи с разтърсваща провокация към размисъл написани със завидно майсторство. Observer допълва това впечатление с отбелязването, че ярките му разкази показват как Камю не е просто човеколюбец - той стои до ангелите без да пренебрегва мрачната страна на живота.