Момичето на хладилника

"Момичето на хладилника" (1994) представлява втория сборник с творби на Етгар Керет, издаден на български. В него е включен предговор за читателите в България и специален разказ-посвещение, който предварително подготвя терена за 45 кратки истории, изпълнени с комедийни и абсурдни моменти. Тази книга не само че представя най-много фокусници и трикове с цилиндър сред всички произведения на Керет, но също така разкрива интересни аспекти относно хората и мравоядите; обяснява успокояващото действие на горещата вода при бръснене и как то се свързва с авторските песни; разглежда смъртта през различни култури; както и теми като любовта, сънищата, детството, отношенията между бащи и деца, депресивните настроения и напредъка. Освен това се обсъждат драматичните ситуации, които водят до заключението: "Съществуват два типа хора: едните предпочитат да спят близо до стени, а другите - до тези, които ги избутват от леглата."

Етгар Керет заявява: "Когато ме питат кого считам за вдъхновение , винаги споменавам Кафка. Но всъщност семейството ми оказа най-голямо влияние върху мен."

Според The Guardian светът е в нестабилно положение особено очевидно в Израел - място където конфликтите са постоянна реалност вече две хилядолетия. Изключителният израелски писател Етгар Керет умело улавя хаоса около себе си.

ABC отбелязва разговорния стил на автора като първи шок за читателя следван от неговия черен хумор. Накрая те ще бъдат впечатлени от оригиналността и свежестта на текстовете му.

Open Democracy описва как творбите му трансформират страховити образи в поезия. Много от историите показват преодоляване на травмите чрез магическо мислене - това го свързва както с приказките така и със хасидските притчи (двата основни източника вдъхновение според самият него). Читането му понякога наподобява преживяване зад волана при луд шофьор.

BBC сравняват историите му със сблъсък между сънната реалност и действителността - те варират от нежна привързаност към порцеланово прасенце-касичка до измамниците с криле играещи ролята на ангели-хранители. Произведенията му припомнят басните на Езоп или постмодернисткия стил на Доналд Бартълми.

Die Welt акцентира върху страхlessness у Керет - неговите ярки истории са болезнени като иглици; мечтаности вплетени с меланхолично чувство без повърхностност но винаги прецизни.

Le Monde определят стила му като фин микс между невинност и осъзнатост плюс остроумие комбинирано с мекота в хумора.