Асамтой

Етгар Керет, роден през 1967 г. в Рамат Ган, е най-популярният израелски автор от своето поколение. Той има особена привързаност към творбите на Гогол, Бабел, Башевис Зингер и Кафка, както и към Вонегът и хумуса. Обича "безтегловността на писането", своите персонажи и ексцентричното си семейство, което се отразява в цялата му проза. Написал е пет сборника с разкази, публикувани в 35 държави, а също така комикси и сценарии. Сред многобройните му награди са Платинената награда на Израелската асоциация на издателите (печелил я е няколко пъти), отличието за най-добър чуждестранен автор от Централната градска библиотека в Санкт Петербург (през 2010 г.) и кавалерската степен на Ордена за изкуства и литература във Франция. Освен това получава Златна камера от Кан през 2007 г., за филма "Медузи", който създава с жена си Шира Гефен.

Неговият сборник "Асамтой" (измислено име със звукова игра) дебютира през 2002 година; заглавието произлиза от най-дългия разказ в книгата - посветен на баща му. Докато първата история „Шишко“ представлява любовно признание към съпругата му, една от основните истории с която самият той се идентифицира е “Говорящата риба”. В интервю Керет споделя: "Образът е много силен - докато рибата е във водата не може да говори; извън водата обаче не може да оцелее. За една говореща риба всяко опитване да се изрази носи големи трудности и риск". Според него писането прилича именно на такова усилие: "Не смея да твърдя че всички писатели са като мен, но аз определено чувствам себе си като говоряща риба." Най-новите произведения на Етгар Керет включват сборника “Изведнъж на вратата се чука” (2010) и предстоящото заглавие “Неискрено ваш” (2013), което ще съдържа есета публикувани международно.