Вълшебникът

Магическата проза в тази новела представлява „първата неуверена тръпка“, от която впоследствие се ражда известната „Лолита“. Тук дълбоките тъмни кътчета на душата са разкрити до краен предел. За да задоволи своята еротична потребност по отношение на едно все още незряло момиче, един бижутер, мъж на средна възраст, взема за жена овдовялата майка на детето, която е болна. Нейната смърт скоро след това го поставя в позицията на единствен настойник на невинната красавица, която никога не успява да стане дръзка нимфетка.

Когато Мартин Еймис прочита произведението „Вълшебникът“ през 1986 г., той споделя, че не е попадал на друга литература, която да предизвиква у читателя толкова силно чувство за наслада. Определя го като литературното събитие за сезона — впечатляващ шедьовър с разтърсващо и тревожно съдържание.

Самият Набоков описва творбата като „завършен фрагмент от прекрасна проза – точен и проникновен“.

Владимир Владимирович Набоков е роден на 22/23 април 1899 година в Санкт Петербург в заможно семейство с високо обществено положение. През бурните години от 1917 г., неговият баща временно служи като министър в правителството под ръководството на Керенски; след идването на власт на болшевиките семейството е принудено да напусне Русия. През 1919 г. Владимир започва обучението си в университета Кеймбридж и завършва през 1922 година. По време на атентат срещу лидера Павел Милюков през март същата година в Берлин загива неговият баща, който защитавайки Милюков попада под куршума.

През 20-те и 30-те години живее в Берлин, а после се премества с жена си Вера Слоним (която е евреинка) и техния син Дмитри във Париж; през 1940 г. пристигат в САЩ.

Набоков публикува множество романи, но най-популярни остават тези написани първо руски: „Покана за екзекуция“, „Машенка“ и „Защита Лужин“. От творбите му написани ангийски особено известни са “Лолита”, “Знак за незаконороденост”, “Пнин” както и мемоарният труд “Памет говори” (преведен у нас като "Други брегове"). Той превежда «Евгений Онегин» и «Герой нашето време» със свои собствени версии към английския език.

През1961 г., Набоков се установява със семейството си в Швейцария.

Той почива на втори юли1977 годино при навършени78 години ,в Лозана .