Смях в тъмното

Имало едно време в Берлин, Германия, един мъж на име Албинус. Той бил заможен, почтен и щастлив. В един момент обаче напуснал съпругата си заради по-млада любовница. Обичал я, но не получил взаимност и животът му завършил трагично.

Още от самото начало на „Смях в тъмното“ се намеква за развръзката, но читателят не може да бъде напълно подготвен за шокиращия обрат на последната страница. Романът е написан първоначално на руски между 1932 и 1933 г. с названието „Камера обскура“ и след това Набоков го адаптира на английски през 1938 г., недоволен от качеството на предишния превод от 1936 г. Затова романът носи две имена – „Смях в тъмното“. В него откриваме нови аспекти от литературата като игра и взаимодействие между литературата и театъра, които Набоков ще продължи да изследва в своите бъдещи произведения.

„Камера обскура“ представлява далечен предшественик както на фотоапарата, така и на прожекторите – леща, която улавя образи чрез сенки. Оттук произтича двойствеността в текста: фотографско запечатване на мигове; кинематографично представяне на отделни сцени (романът е филмиран от Тони Ричардсън); финални сценични инструкции водят до кулминация. Представлението се разиграва между страниците тук – потопете се в тъмнината: вратичката е широко отворена!

„Смях в тъмното“ е жестока малка творба - една от онези книги... от които нищо не може да бъде премахнато или добавено без последствия.
The London Times Literary Supplement