Виж Арлекините!

„– Виж арлекините!
– Какви арлекини? Къде са?
– На всякъде. Погледни наоколо. Дърветата са като арлекини, думите също. Арлекини представляват обстоятелствата и обобщенията. Събери шегите и образите на едно място – ще получиш нов арлекин. Хайде, действай! Създай света! Конструирай действителността!"
Из книгата

Последният роман на Владимир Набоков (1899 - 1977), публикуван през 1974 г., носи измамната простота на автобиография: тази на Вадим Вадимович, руски писател, който пред прага на старостта решава да преразгледа живота си - многото съпруги, ранните творчески опити, слънчевите дни по Лазурния бряг с тамошната младеж; Париж и емигрантското общество; Америка и университетските среди; различни любови, успехи, страхове и разочарования; дори Ленинград от шестдесетте години с хотелите с заплашително настроени камериерки... Низ от случвания и образи, които за кратко блестят в светлината преди да се изчезнат като арлекини.

"Набоков пише проза по единствено правилния начин - със завидна величие!"
Джон Ъпдайк

"Усещанията при Набоков са невероятно силни – толкова яркост, мощност и вдъхновение! Той няма равен сред съвременните автори в това отношение. Всеки прочит на Набоков е истинско вдъхновяващо преживяване за ума, въображението и естетиката. Ако литературата може да предложи нещо най-близко до чиста чувствена наслада, то това става чрез прозата му."
Мартин Еймис