Покана за екзекуция

„Покана за екзекуция“ е публикувана през 1938 година и се счита за важна творба благодарение на иновативния си стил и алегоричен смисъл. Критиците намират аналогии с произведенията на Кафка и Гогол, но романът носи характерните черти на Набоков, представлявайки едно от най-силните му и зрели произведения от берлинския му период, което подготвя терена за бъдещите му творби.

Историята проследява последните двадесет дни от живота на Цинцинат – човек, който е жертва на един свят, враждебен към него. Той е обвинен в ужасното престъпление „непрозрачност“ и осъден на смърт, очаквайки своя край в странна крепост с сюрреалистичен облик. Спомени от неговия живот изплуват сред хаоса, а комични фигури от близкото му обкръжение внезапно нахлуват в съзнанието му. Реалността се преплита с фантастика и абсурд; сатиричният тон преминава в трагикомедия. Обществото изглежда изкривено като отражение в деформирано огледало, а присъствието на сталинизма става все по-осезаемо. Пластове от психологически, философски и екзистенциални теми се наслагват взаимно. И когато настъпва загадъчният ден преди палачът да приключи със задачата си, Цинцинат успява да избяга "по меката смет сред праха" към място, където са "подобните нему". Може би именно там той ще потвърди тезата - ако перифразираме Сартр - че „затворът са другите“.