Дар

Тъй като вселената на „Дар“ е също толкова сюрреалистична, колкото и повечето от моите произведения, мога да коментирам тази книга с известна дистанция. Всъщност това е последният роман, който написах или ще напиша на руски език. Главната героиня не е Зина, а руската литература. Първата глава се фокусира върху стихотворенията на Фьодор. Втората разглежда влиянието на Пушкин върху творческото израстване на младия човек и опитите му да опише експедициите на своя баща зоолог. Третата глава премества акцента към Гогол, но в централната й част стои любовно стихотворение, посветено на Зина. Четвъртата глава включва книгата на Фьодор за Чернишевски – спирала вътре в сонета.

Последната глава обединява всички предишни теми и оставя усещането за романа, който Фьодор мечтае да създаде: „Дар“. Интересно ми е докъде ще заведе фантазията на читателя младите влюбени след тяхното отпътуване от сцената.

Владимир Набоков (1899 – 1977) е писател с руски и американски произход, преводач, специалист по пеперуди и запален шахматист. Потомствен аристократ, той напуска Русия след идването на болшевиките във властта. В Германия започва работа над първоначалните си романи сред които фигурира „Дар“. През 1937 г., заедно със съпругата си Вера и сина им Дмитрий бягат от настъплението на Нацистка Германия - първо във Франция и три години по-късно в САЩ. Там пише своите знаменитости романи като „Лолита“ (1955), „Пнин“ (1957), „Блед огън“ (1962), „Ада или страст“ (1967) и много други.