Звуци и други истории. Разкази Т.1

Нишките, които свързват избраните тук първи две дузини руски разкази на Владимир Набоков, са разнообразни. Музикалната тема задава настроението на сборника и мелодията на дъжда се чува в паузите между музиката. Темите за случайността, съдбата и заблуждаващото щастие следват една след друга, както и размислите за писането, мистериозното авторство и отношенията с критиците и читателската аудитория. Особено значение има дванайсетият разказ „Рождество“, който служи като своеобразен завършек на първата дузина; а игривият разказ „Приказка“ прехвърля вниманието към теми за диктатурата и насилието в следващата група истории. В съответствие с убеждението на Набоков, че човек не просто чете, а постоянно преосмисля текстовете си, разказът „Кръг“ представлява финално връщане към началото и циклично напомняне за тринайсетия разказ – отново първия: „Моля заповядайте: в един горещ летен ден през юни…“

Владимир Владимирович Набоков е роден на 22/23 април 1899 г. в Санкт Петербург в заможно семейство с високо обществено положение. През tumultuous 1917 г., неговият баща временно поема поста министър в правителството на Керенски; когато болшевиките идват на власт, семейството е принудено да емигрира. След това през 1919 г., Владимир започва обучението си във университета в Кеймбридж и го завършва през 1922 година. По време на покушение срещу лидера на кадетската партия Павел Милюков през март същата година в Берлин загива баща му при опит да спаси Милюков от куршума на монархист.

През 20-те и 30-те години живее в Берлин преди да се премести с жена си Вера Слоним (еврейка) и синa им Дмитри във Париж; по-късно през 1940 г. те се установяват в САЩ.

Набоков публикува множество романи сред които най-популярните написани auf Руски включват „Покана за екзекуция“, „Машенка“ и „Защита Лужин“. На английски език известност добиват произведения като „Лолита“, „Знак за незаконороденост“, “Пнин” както και мемоарната книга "Памет говори" (известна у нас под името "Други брегове"). Той превежда класически произведения като “Евгений Онегин” and “Герой нашето време”. През 1961 г., той се установява със съпругата си Швейцария където остава до смъртта си - настъпила на 2 юли 1977 г., когато той е бил навършил 78 години.