Писма до Гаустин

Под името Георги Господинов са публикувани следните произведения:
- "Лапидариум" (1992)
- "Черешата на един народ" (1996, 1998)
- "Естествен роман" (1999, 2000)
- "Природни роман" (Београд, 2001)
- "Un roman naturel" (Париж, 2002)
- "И други истории" (2001)
- "L’alphabet des femmes" (Париж, 2003)

Както и в предишните си творби, лирични и художествени по характер, Господинов - подобно на Гаустин - умело се докосва до болезнените центрове на съвременността. Той изобразява живота между любовта и болницата, гробището и бебешката количка, розата и нужника; представя чаят в контекста на самоубийството…

Според Миглена Николчина от “Литературен вестник”, най-съвременната работа на Георги Господинов го утвърджава като виртуоз в обожаването. За разлика от авторите с аналитичен подход той свободно манипулира неуловимия свят на интуицията и желанията: ежедневието му е изпълнено с богатство от образи - флората и фауната библейски процъфтяват помежду си. Следобедите му носят духа на августовските дни; сладкарниците напомнят за Лисабон; жените са разнообразни всякога или сякаш чужди. Заглавия като “Йоан”, “За русите жени”, “Един сън в Дианополис” поставят началото на авантюрата - „писмата“ представляват монолози за удивление или унес.

Гаустин символизира пропастта към остатъчността и несводимостта; той свързва различните времена и преустановява високомерието на телеологията. Приносът на Георги Господинов е именно това да улови Гаустин какъвто е - прост човек със свобода.

**Любовният заек**

„Ще се върна след малко,” каза тя
и остави вратата открехната.
Вечерята бе специална,
заека къкрише над печката,
беше нарязала лук,
моркови във формата на кръгчета
и скилидки чесън.
Не сложи връхна дреха
или червило;
не питах накъде тръгва.
Тя винаги така постъпва -
няма реална представа за времето,
закъснява често… Просто спомена онази вечер:
„Ще се върна след малко”
дори не затваряйки вратата зад себе си.
Шест години по-късно я срещам пак
по друга улица;
изглежда уплашена -
като някой забравил включена ютия…
„Изключила ли си печката?” пита тя.
„Още не,” отврещам й,
тези зайци са доста здравословни.

**Ритуалът**

Този мъж каза докато очакваше ред:

Който познае всичко носи черно
Аз не пия - преливам сам себе си
Всеки миг слушали сте?
Клетките ни пукаха
Ние погребвахме всеки ден
Дъжд кал пияници гробари
Не съм поп но трябва да бъда такъв за мен самият
Да плача смъртта си
Да стана гробар сред своето собствено място
Фортинбрас спрямо тялото ми
И вече не пия а просто преливам себе си

В крайна сметка ритуалът остава необходим.