Ивановден

Любовта ми към тебе, мили,
е като дума, казана не на място,
като плач от безсилие,
като кон пред празна ясла.
И е съвсем непотребна
в деня ти, препълнен догоре.
Върти се около тебе -
кученце, вързано в двора ти.
Ближе ти ръцете предано,
гледа те все в очите,
скимти жалостиво, бедната,
когато - в досада - я сриташ...
Изобщо - иска си своето,
не те оставя на мира.
Но се пази от деня, в който
сама ще си скъса синджира.