Моята пролет

На 19 май 1933 година в детската клиника на Александровската болница умира едно единадесетгодишно момче с необичайното име Пролетсин. За неговия талант информира детското списание „Поточе“ на 1 март 1932 г., като описва: „Пролетсин Чачановски е дете на осем и половина години, което никога не е посещавало училище, тъй като от три години е болно и лежи на легло. Самоучителят успява да научи как да чете и пише. В редакцията ни получихме много красиви рисунки, картини направени с цветни хартии и стихотворения от него. Поздравяваме го и му пожелаваме все повече успехи – другите деца могат да се вдъхновят от неговата упоритост.“

След самоубийството през 1979 г. на Петя Дубарова, която беше само на 17 години, бяха публикувани нейни стихове написани по времето когато тя бе също толкова млада колкото Пролетсин десетилетия преди това. Трагичната им съдба ги свързва, въпреки че произведенията на момчето са известни единствено на малцина днес. Те са простички и искрени, но изразяват чувства по начин, който понякога възрастните поети не могат да постигнат. Вероятно щяха да бъдат забравени ако амбициозният баща не беше решил да ги издаде през 1933 г., под заглавие „Моята пролет“.

Професор доктор Стефан Ватев лекува малкия страдалец и предоставя средства за публикацията на тънката стихосбирка. Последните думи в предговора му оставят силен отпечатък: „Скъпо дете, ти затвори очите си твърде рано, но поезията ти остава вечен паметник.“

От наследството на Пролетсин останаха стихотворения; едно от тях - „Мъчител“, заслужава място във всяка антология за българска детска поезия.