Еклектики

О, СТУДЕНО МИ Е

Какво, според теб, ми минава през ума,
когато се взирам в онази точка?

Размислям за предишния си живот,
в който бях мъж. Да, от него
наследих суетността и някои дребни
лоши навици, болката в дясното слепоочие,
страха от потъване, далечния хоризонт,
грубата си искреност и инструментите
на отчаяния Пигмалион.
Мисля ли за водите на язовир „Искьр“? За реката Лета?
За чаша джин? - Да, с три кубчета лед и
лимон по здрачаване; в ъгъла звучи грамофонът,
а иглата му прескача: „Забравил шутът
ранга свой ... забравил шутът ранга свои...“
Замислен ли съм за онзи вой, разкъсващ дрехите?
За добротата и злото? - Гордият ни двуединец,
търпеливо го храним и безразлично галим
по главичките им.
А какво да кажа за майка си и баща си? - Те остаряват,
старомодни са със своята всеобхватна обич: получих я, износих я,
излапах я до капчица; а какво им върнах?
Словото? Славата? Изкушенията?
Изящните мраморни пръсти на Юдит?
А приятелите ми? - Те затънали са
в битовизмa , кабинети или Отвъдното ,
или пък в чужбина , работа , себе си.
Помня ли Звездния Мишелов ? Боян Магесника ?
Зелената Сова ? Черния Мачо ?
Мирела Иванова