Естествен роман

Животът на един мъж неочаквано се срива. Той се опитва да сподели своята история, но тя му убягва и постепенно преминава в естествена хроника за клозета, мухите и пчелите. Съдбата му странно съвпада с тези на двама други персонажи - редактор (съименник) и луд градинар (естественик). Когато личната съдба на човек се разруши, той няма друг избор освен да стане наблюдател на чуждите преживявания и да ги усвои.

„Естествен роман“ е публикуван през 1999 г., след като печели национален конкурс за най-добър ръкопис на съвременен български роман. Бързо става един от най-търсените романи в България и получава високи оценки от литературните критици. След второто си издание от „Жанет-45“, книгата е преведена и отпечатана на френски език в издателство „Фебюс“ (Париж), както и на сръбски в „Геопоетика“ (Белград) и македонски в „Темплум“ (Скопие).

Из мнението на българската преса относно “Естествен роман”:

Според Симона Мирчева във "Капитал", безспорно "Естествен роман" е най-добрият белетристичен труд за 1999 година - едновременно ученолюбив и забавен, рядко срещано качество у българските произведения.
Бойко Пенчев пише във "Литературен вестник", че всяка значима книга разглежда теми, които не сме имали смелост да обсъждаме; а именно тази творба говори за живота ни и неспособността ни да го приемем или опишем.
Марин Бодаков определя романа като първи по произход сред поколението от 90-те години.
Митко Новков характеризира текста като екзистенциална постмодерна творба, противопоставяща се семиотическите идеи на Умберто Еко.

Отзивите извън България за “Естествен роман” подчертават неговата уникалност: Livres-Hebdo описва произведението като сложно идентифицирано литературно явление - едновременно смешно, учено, вулгарно и изискано. Le Nouvel Observateur го нарича забавна оригинална работа.

Разисквайки какъв може да бъде романът днес при липса на трагичното във възможното повествование, авторът Георги Господинов предлага нов тип разказ чрез “машина за истории”, която непрекъснато се развива при четене. Започвайки със сценарий около раздяла между героя си жена му - бременна от друг мъж - той представя серия кратки истории включително такива свързани с клозета.

Тези "естествени истории" демонстрират мощта на езика с интелектуално остроумие според Le Courrier. Литературният дебют впечатлява със своето умение да променя перспективите според Le Soir.

Господинов комбинира три паралелни сюжета така майсторски, че те предоставят поглед към цялостния образ както личния живот такова общото настроение сред българското общество пред новите социални промени казват Frankfurter Allgemeine Zeitung.

Неговият стил притежава плавност при преходи между различни жанрове което прави автора иноватор спрямо новата литература твърди Политика.
Подобно na Фернандо Песоа , господинов остава незабелязан зад многобройните свои роли; неговият разказ обхожда ежедневния живот в посткомунистическа България преплетайки посредствени моменти с величави аспекти завършват World Literature Today."