Генеалогия на българските канове от Баламбер до Кубрат и Кий 340 - 668 г. (ново издание)

Периодът от IV до VII век в българската история доскоро беше считан за табу, но това вече не е така! Настоящото изследване "Генеалогия на българските канове от Баламбер до Кубрат и Кий (340 - 668 г.)" доказва именно това, основавайки се на многобройни исторически извори – гръцки, латински, готски, персийски и арабски. Когато тези източници говорят, историческите факти започват да се свързват! В разглеждания период генеалогичното дърво на нашите велики предци варира – разширява се или свива, но никога не прекъсва. Установен е произходът на българските владетели, техните управленчески периоди и наследниците им, както и столиците и съществувалите държави. Някои от тях са имали федеративни образувания или племенни обединения; примери за такива значими фигури са великите канове Баламбер, Атила, Кубрат и Кий.

Древният ностратичен език на мизите и бесите – предшественик на старобългарския – днес се говори под името славянски език по огромна територия от река Елба в Централна Европа до Монголия в Азия. Фактът че толкова много различни етноси го използват предполага че те са били част от българските федеративни структури поне през последните две хилядолетия или вероятно още по-дълго време.

Всеки един от разгледаните в книгата български владетели е стремял да постигне велики дела според своето предназначение; повечето успяват да реализират значителни постижения.

Съвременната политическа ситуация трябва да проявява необходимото уважение към късно-античния и рано-средновековния период в европейската история както към личностите които я формирали. Тези важни личности следва да бъдат познати на младото поколение; това може да стане чрез актуализиране на учебното съдържание в учебниците и програмите по история.

Защото Баламбер (340 - 378) заслужава равно внимание с Аспарух (668 - 701).