Атлас на тракийските племена и значението на техните имена

Преди 2500 години Херодот изразява мнението, че след индийците траките са най-значимият народ. Друг древен историк, Тукидид, споменава, че армията на одриския цар Ситалк достига до 150 000 войници. Това е впечатляваща цифра за онова време и населението на нашите земи продължава да се увеличава. Около пет века по-късно Страбон заявява, че въпреки опустошенията от римските нашествия, Тракия може да мобилизира войска от 215 000 души. Плиний нарича Тракия най-силната страна в Европа. По-късно Павзаний посочва, че след келтите траките са вторият по численост народ на континента. Две столетия след това един римски автор подчертава безкрайния ресурс от способни бойци в Тракия. Числеността на тракийците остава забележителна дори при император Юстиниан Велики, който ги възвеличава като богове на битката.

Тези данни показват ясната представа за траките през последните хиляда години – те са били считани за мощен и динамичен народ. След времето на Юстиниан не настъпват съществени промени; обаче през VII век свободните траки северно от Дунава успяват да освободят своите сънародници под римска и византийска власт и така се формира могъща държава - България, която става сериозен противник на Рим и Византия. Името българи е новото название на мизите – най-влиятелният и многочислен тракийски клон; ние сме техни законни наследници с обща генеалогия, фолклор и език.

Материалът в тази творба предоставя информация относно териториите обитавани от нашите предци. Днес само граовците, шопите и бърсяците все още носят имената на дедите си: граи (граовци), сапеи (шопи) и брисеи (бърсяци). Това е естествено предвид бурното минало на народа ни. Картографските материали демонстрират не само местата обитавани от прародителите ни в древна Тракия, Дакия и Елада но включително Мала Азия — регион с важна връзка към историята ни.
Без приносът им южно от Босфора историографията в Ориента щеше да изглежда различно; всъщност липсата им би променила значително развитието дори в Европа затова познанията за тяхната история представляват част от нашата собствена идентичност.