Символи и знаци от древността

В своето изследване, основаващо се на древни текстове и артефакти, Валентин Йорданов разглежда две взаимосвързани символики от миналото: тризъбецът на Тангра и цветето на Тангра.

Тризъбецът представлява първоначалната Света троица в Сътворението: Небесният отец Тан/Атон/Уран, Земната майка Гея/Макош (наричана също Великата крава) и Слънчевият син Ра/Хелиос. От своя страна, цветето олицетворява същото Свято семейство, но в по-широк контекст, включвайки дори внуците им и разкривайки астрологичните трансформации на боговете. В рамките на древната космогония то служи като модел за Слънчевата система, където всяка планета е асоциирана с конкретно божество: Сатурн/Кронос/Самар; Юпитер/Зевс/Перун; Венера/Aфродита; Меркурий/Hермес/Kришен; Марс/Aрес/Sкандза; Луна/Sелена. Този модел кореспондира с Хелиополската Енеада от погребалните ритуали и осигурява благоприятното посрещане на душите в небесните обители.

Артефактите със споменатите знаци могат да бъдат открити навсякъде по света благодарение на праисторическия си произход и употреба. Тризъбецът на Тангра или Триглаус е използван от древните племена като хералдичен знак – инсигния за властта с претенции за божествен произход. Най-дълго този символ е бил присъстван при владетелите от хуно-българската империя в Азия и Европа, известна последна фамилия сред тях е Дуло.

Триглифът на Тангра също така украсявал фризове върху гробници, мавзолеи и храмове - той действал като връзка между земята (Ат) и небето (Дуат). Цветето на световния творец Тангра можем да видим благодарение само на малобройни запазени артефакти свързани с култа му – то било обозначавано върху официалното облекло на българските канове като доказателство за божествен произход. Освен това този знак служил за защита - поставял се върху щитове, броня и военни униформи принадлежащи към българската аристократия – уруско-буилското общество. И не напразно той декорирал атрибутите при погребални ритуали с цел добро приемане на душата във вечността.