Тракийските мистерии

В настоящата си публикация Валентин Йорданов излага свещената дейност на наследниците и последователите на Зевсовите потомци – Аполон, Хермес, Хефест, Якхос, Пеласг и Дионис/Бакхус в Тракия, Анатолия и Елада. Тази дейност е дала началото на четири значими култа, които както поотделно, така и съвместно като общо тракийски мистерии за почитане на бога-слънце са формирали духовния живот на древните народи. Те доминирали над човешката душа повече от осем хиляди години до възхода на християнството.

Важно е да се отбележи, че древният слънчев култ и неговата финална версия - тракийските мистерии - не представляват религиозна утопия с цел да манипулират или подчиняват обществото. Напротив, Слънчевият култ предлага свободна духова философия за живота, която предоставя реалистичен светоглед и разбиране за човешкото поведение в синергия с природната среда.

Този култ вижда човека като естествена част от еволюцията в животинското царство; затова той пропагандира идеи за зооморфни превъплъщения и тотемизъм. В допълнение към това обаче изгражда ясна космогонична представа относно произхода и съществуването на Вселената а също така мястото на живите организми върху Земята. Част от тази концепция включва теорията за безсмъртието чрез реинкарнация на душите, което регулира нормите за правилното общежитие.

Толкова цялостна философска система не следва да бъде разглеждана днес просто като обикновена религия – каквито са християнството, ислямът или будизмът – ограничаваща мисленето ни. Не случайно жизнерадостният Слънчев култ е просъществувал цели 22 000 години! През този продължителен период известен в митологията като „златната ера“ под управлението на Уран и Кронос цивилизацията напредвала постепенно но стабилно без унищожаване нa природните ресурси или замърсяване нa околната среда — факти трудно приложими към последните две хилядолетия.