Моята любов Емил

Ах, какви прекрасни млади години! Нищо не желаехме от живота - само да пеем. Пеехме и се обичахме. Да, имаше изобилие от любов - безкористна и искрена. Бяхме млади!

Не ни интересуваха властта, луксозните вили или самолети; ние бяхме артисти на пътя, премествахме се от един град в друг, от една държава в друга - пеехме и това ни радваше. Няма нищо по-силно от истинската песен и автентичния артист. Той отдава всичко за публиката и за себе си.

О, славни времена!

Особено място сред тях има Емил Димитров. Независимо дали с чаша водка или без нея, облечен в дънки или елегантно облечен, той винаги даряваше част от себе си всяка вечер. Отдаде всичко на историята - частици от духа си, силата си и здравето си. В крайна сметка съдбата го прикова на легло без милост; той вече бе дал всичко за нас.

Сега ще съберем тези парченца и мозайката ще изобрази неговия образ - наследство за бъдещите поколения да знаят какви хора са произвели България! Славни деца!
Грета Ганчева