Мисия Париж: Разговори с Евгений Силянов

Евгений Силянов (1907-1997) е български дипломат и журналист, син на Христо Силянов, летописец на Илинденското въстание, и София Малиновска – известна учителка и преводачка. Той изучава право в Париж между 1925 и 1929 година. През 1931 г. печели конкурс за работа във Външното министерство. Зает е като трети легационен секретар в нашата мисия в Париж, а след това и в представителството ни към Обществото на народите в Женева от 1935 до 1939 г. Участвал е активно в преговорите по Крайовската спогодба през 1940 г., а впоследствие става първи секретар на легацията в Берн (1942-1944), ръководена от Г. Кьосеиванов. По-късно управлява легацията там от края на септември до декември 1944 г., преди да открие новата легация в Париж (1945-1946). Евгений Силянов участва също така и при подписването на Парижкия мирен договор през февруари 1947 г., но отказвайки да признае комунистическия режим, губи българското си гражданство. Той е един от основателите и заместник-ръководителя на българската секция на радио "Свободна Европа" с база Мюнхен, дългогодишен журналист за "Пари Мач", член на международния ПЕН-клуб с местоположение Париж, както и автор на документални книги като "Последни свидетели от Бункера" (по разкази на последната секретарка на Хитлер - Траудъл Юнге), "Операция Валкирия: заговорът срещу Хитлер" (в съавторство с Пиер Галант) и "Руснаците". Освен това има ръкопис под името "Младостта на Хитлер". Награден е с френския Почетен легион и множество други отличия, включително ордена „Мадарски конник“ I степен през 1993 година.

През декемврийски ден през 1995 г., когато позвъних за интервю пред апартамента му в Париж, не подозирах какво ще излезе след разговорите ни – книгата, която държите у себе си. Как изглежда България през XX век очите нa човек със знания за София и Париж? Перспективата му относно настоящето е не само актуална; самият той вече представлява част от историята. Размислете над теми като „македонския въпрос“ или “широките коалиции” по време nа българската политика много преди завръщането na Симеон Сакскобургготски – ще се уверите сами.
Книгата се основава нa общо проведени разговори продължаващи около четиридесет часа през март 1997 година в Париж, използвани са материали și снимки предоставени специално oт личния архив nа Евгений Силянов.