Homo Epistularum и животът вчера

Имало е период, в който писмата са били разглеждани като важна форма на съществуване както в живота, така и в литературата. Днес обаче те се възприемат като ненужен артефакт от миналото. Въпреки това терминът анахронизъм продължава да живее, тъй като той носи значение и изразява нуждата на хората от него. Това важи особено за писменото наследство.

Вероятно в някоя литературна традиция съществува подобна книга, но нашата не притежава такъв род произведение - поне не с аналогичния времеви контекст и разнообразие на текстовете. Причината да се захвана с темата обаче не е само това; има и други аспекти. Диалогът между участниците винаги е свързан с литературата и нейния живот: единият от тях е художник-писател, а другият - скромен литературен критик и историк. И двамата имаме ограничени възможности за публичност, затова много от въпросите ни бяха обсъждани единствено чрез частни писма. По различни причини аз и Йордан Вълчев станахме взаимно необходими след определена степен на познание и откровеност помежду си.

Избраното заглавие на книгата напълно оправдава присъствието само на един от нас - Йордан Вълчев. Много хора го смятат за истински homo epistularium - всеки ден той изпращаше множество послания до най-различни получатели: благодарности, идеи или опити за спорове. Правеше всичко това със чувство за задължение, а не просто по навик или от тщеславие; бе неизтощим в усилията си. Цял том може да бъде съставен само от неговите „открити писма“, които произлизат от широк спектър поводи - било то недоволство към институции или конкретни личности; адресирали са се до министри или редакции на известни издания като "Литературная газета" в Москва например.

Този сборник ще служи като ценен урок по гражданска доблест и морална ангажираност у писателите.