Върху храстите не падат мълнии. Комунизмът - житейски съдби

"Мълнии не удрят в храстите • Комунизмът – съдби на хората

Това издание е реализирано с помощта на програмата МАТRА - КАР от Посолството на Нидерландия в София.
Даниела Колева, съставяне, редактиране и предговор
Ивайло Знеполски, научен ръководител
Александра Петрова, Ваня Еленкова, Даниела Колева, Дияна Желева, Иван Дионисиев, Калина Костадинова, Радостина Пенева, Славка Каракушева и Христина Гешова са провели интервюта
Веселин Праматаров е направил корицата.

СЪДЪРЖАНИЕ
Социализмът като жизнен път. Предговор

Интервюта с жители на село Бела речка:
Няма ни средства за живот, нито смелост
Не ми беше особено удобно да си призная
Селският живот е труден и не мога да го похваля
Безопасността идва при лоялност към властите
Не съм гладувала или била без дрехи
Каквато люлка ни е залюляла – така ще продължим да живеем
В живота си не помня ден без работа
Преди имаше много раждания и никакви нитрати
Ние сме държавата сами по себе си
Работлив съм. Уважавах правилата
Беше трудно жена да се утвърди като лидер
В душата ми винаги ще остана партиен член
От Бела речка никой няма как да ме откъсне
Като се замислиш – нямам един ден зад гърба си

Интервюта с жители на град Копривщица:
Но той носеше обида дълбоко в себе си
През нощта сънищата ми са изпълнени със спомени
От самолет до волска кола
Аз имах амбиции в науката; те просто строяха
Трябваше сама да доказвам стойността си
Днешните идеали сякаш вече ги няма
Успяхме през целия живот само една къща да построим
Когато плащаш заплатите им – взимай членския внос
По-добре човек да работи усилено,
отколкото просто да скучае
Моят живот изглежда като приказка; доволна съм
Не паднах от небето
Рискът за мен като ръководител беше значителен
Всичко приемахме за нормално

Интервюта с жители на град Русе:
Спомените ми остават тук; тук са множеството гробове
За оцеляване трябваше мълчание
Хората понякога не знаят какво означава любов
Нямаше сили у мен за борба
Имам добри спомени; младостта премина там
Работихме под лозунг със заблуждение
Но всичко ставаше с големи усилия
Цял кариерата ми се чувствах сред враговете
Тези твърдения за равнопоставеност не убеждават
Идеалисти заемаха важни позиции
Нашият идеал надминава всичко
Партийната любов бе нашето приятелство."