Според мен Т.2: Документи, мемоари, писма

В два тома авторът АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ разкрива своите мисли относно предателството на българските интелектуалци и политическите последици от него. Като активен участник в политическия живот по време на прехода, той разглежда личната си борба като творец и защитник на синята идея чрез отношенията си с личности като Николай Хайтов, Евгени Михайлов, Иван Андонов, Николай Волев, Иван Костов, Петър Стоянов и Надежда Михайлова - известни общественици, политици и творци.

Томов описва чувството за свобода и самота, присъщи за всички нас в трудните моменти на съвременна България. Именно благодарение на това чувство той успява да реагира адекватно на времето - едновременно го отхвърляйки и утвърдявайки. Отрича "провинцията на духа", "гилдията на кадровиците" и "армията на посредствеността", които ни принуждават да преживяваме с ужас поредния акт от българската трагедия. Вместо това утвърджава основата за великото време, което истинският българин носи в себе си. Подчертава пленителната красота и мъдрост у онези "архипелази на духа", създадени не от Бог, а чрез величествените духовни прозрения на многобройни писатели и поети.
Божидар Кунчев