Изгнаник на земята (твърда корица)

Кирил Кадийски не изразява становището на Декарт с „никой преди мен“, а напротив, той е осъзнат като Паскал, че истинският смисъл представлява по-скоро мечта, одобрена от упорството. Затова и повтарянето, формалният стремеж и структурата на сонета странно вдъхновяват бунта - подобно на приглушено щастие или краткотрайността на мечтите, напомняща за хрущенето на листата под краката в гората.

Този гръко-славянски глас умело свързва Балканите със средиземноморската Европа чрез своята ярка култура и страстна поезия. Неговото присъствие се чува силно и завладяващо, подобно на великия бас Борис Христов: сила в тревожността и величие в сърцераздирателното.

Не става въпрос само за един мощен български поетически глас; това е гласът, чиито звуци резонират отвъд границите.

Тиери дьо Ла Кроа
Из „Син на Тракия“

Кирил Кадийски е митологичен кон от квадригата на българските класици, които са между нас и теглят колесницата на Словото.
Цанко Лалев