Самба-Мамбо творения

**КАРНАВАЛ ТРОПИКАНА**

Всичко започва с ритъма на самба.
Мулатките, с коси като черна слама,
премигват отегчени от времето, което не минава.
Под клечачите им маслините гледат безразлично към децата
с накъдрени глави и бърни като обелени банани.
Жените потрепват в очакване,
защото скоро ще пристигнат господините
с белоснежни бузи, фракове и пури.
Тук албиносите играят покер,
в търсенето на уважение и печалба – Антилопата,
една опитомена хищница,
която ги съблазнява с нежния си поглед…
Но този момент е все още напред в бъдещето…
Сега настъпва затишие и палмите
дори не подозират за своите узрели ветрила,
пред лицето на първичното чудо
в минутата преди да дойде времето,
преди бирите да бъдат изпити,
преди цигарите да изгорят до основи,
преди марихуаната да стане лека…
Докато около банджото
момичетата изхвърлят тропическите полички зад верандата на шатрата…
И атмосферата става гореща до арената
от люшкане на зрели ябълки
под такта на чинелите.
Гърдите им блестят предизвикателно под светлината
и танцуват по-задъхана ламбада
за мъжете с увиснали мустаци,
обесили езиците си от жегата
и ревът на тигриците, които са взели духа на карнавала…
Оставам безразличен към празненството.
Коктейлът ми от блати и бамбук ме превръща в обиден Хан Ювиги
пред старата индиана барба доса, която ме обича със своя ляв бюст за глътка спомен
от кобилско мляко…

**ЕКЗИС**
Аз идвам от прекрасни места,
които все още не познавам.
Отправям се натам,
където никога не съм бил.
Но точно посред пътя
ме спира коренче или камък -
трън или ухание борово -
гласът сладък на самодива.
Нито Карибските острови нито Малдивските;
нито Рио нито Рила зад мен;
страшни мълнии избухват зад мен;
пред мен зелени планини…
Ах как прекрасно е тук при Тропика!
Умирам под водопад...

**РИОВЕЧЕР**
1.
Нещо тъмно се носи из града.
Светлините разсичат улиците
примигащи и дрънчащи
обгръщащи високите небостъргачи
докато те се усукват около тях.
Опушен въздух носещ магия сред
гъстота вода и нефт
се извива там , където
черният обръч сгъвка профила
на Рио – земя проклетa
за добродетелни души
сред мек мескалинов вятър –
който го е вдъхнал знае
как Христос е
по-висок от хълма.

Долу върху пясъка момичето Майра
с руса коса бронзова кожа
голо втренчено във пустотa
се смесва с Копакабана
с разперени ръце отвъдното
оттам Дoн Балон долита
скрил хвърчилото своя мантия
приема девицата прегрял я
като скрива опашката в панталонките..
После всичко утихна...

А плувците само
се молеха тя да не срещнат...

3.
На пълнолуние под Нитеройския мост
грешници потапяни щом той
излезе привеждайки двама брягове
един черната восък другият
бяла кал.... Остава само
пенливината- казвали бръчкотворците
преди след режеха феста...
САМБА-а-ай-йййй …
МАМБО– о-ай-иай- ай….

Зад вихрушката цветове
по живота танца
сенките течаха

към Атлантика…