Изгнаник на земята

Кирил Кадийски не изразява схващането на Декарт с думите „никой преди мен“, а напротив, той осъзнава, подобно на Паскал, че истинският смисъл е по-скоро мечта, която упоритостта би могла да одобри. Именно затова в неговото творчество се проявяват повторения и формални стремежи – структурата на сонета носи необичайна сила за бунт, наподобявайки приглушена радост или краткотрайността на мечтите, които приличат на шума от стъпките ни в гората.

Този гръко-славянски глас успява да свърже Балканите със средиземноморската Европа чрез ярката си култура и страстната си поезия. Неговият звук е силен и вдъхновяващ за слушателя, както някога правеше великият бас Борис Христов: мощ в тревожните моменти и величие в сърцераздирателното.

Кадийски представлява не само един значим български поетически глас, но също така такъв чийто р echoes звучат дори отвъд границите.
Тиери дьо Ла Кроа
Из „Син на Тракия“

Кирил Кадийски е митичен кон от квадригата на българските класици, които присъстват сред нас и водят колесницата на Словото.
Цанко Лалев