Душата хвърли дрехите си за пране. Поезия

Съществуват книги, в които се чувстваш като у дома си. Все едно твоите болки и радости, спомени и надежди оживяват между страниците им. Точно такова усещане изпитвах, докато разглеждах още неродената поетична творба на Диана Иванова. Правех това с ръкописа ѝ, тъй като съм горд редактор на проекта ѝ. Няма да ви занимавам със задкулисната работа помежду ни – тя е предимно техническа; поезията беше вече налична и почти не изискваше корекции, за да заблести. Но ще споделя, че чувството за дом ме следваше през целия процес. Не защото сме преживели идентични животи (поезията не допуска такива буквализми), а защото искреността и откритостта пред белия лист – разголването на поетичната душа – неизменно стават твой дом, ако си истински читател.

Радвам се, че Диана успя да повярва първо в себе си, а после и в мен (последователността може би е различна, но това няма значение за литературния факт), което позволи тази поезия да напусне „чекмеджето на годините“.

И ти самият ще намериш своя дом сред тези редове!