Черно хайку

Стихосбирката „Черно хайку“, написана непосредствено след пандемията и на фона на две войни, акцентира върху крехкостта на всичко познато, разкривайки уязвимостите в сигурността и предателствата на рутината. Тя изследва слепите петна в теоретичното мислене и паническото отстъпление от логиката, терора на смъртността и безкрайните способности да се самозаблуждаваме. С настойчивост разглежда реалността както вътре в нас, така и извън нас, търсейки поетична динамика сред сухата информация и метафорична стойност в фактологията. Чрез трагизма на новините и миговете от ежедневието книгата черпи вдъхновение. Теми като времето във всички негови форми – геологично, историческо или биологично – също са част от анализа ѝ; то е представено като експеримент, храна за размисъл и тест за издържливост. Красотата при умственото оголване наред с физическия отпечатък на паметта върху тялото също присъства.

„Черно хайку“ има три премиери: българското издание е публикувано от Жанет 45 в Пловдив; гръцкото - от Икарос в Атина; а английският превод е част от сборника “Notes of the Phantom Woman”, издаден от Ugly Duckling Presse в Ню Йорк с превод на Джон О'Кейн и Екатерина Петрова.

Тази музика завършва
капка по капка.
Зъбът ти боли всеки ден.

Както когато любим човек ти разказва история,
която не те интересува,
но не желаеш никога да спира,
наричайки това щастие.

Или снимка на площад с къщи
и църквата зад тях,
докато вулканът избухва
в далечината –
такова виждаш всекидневие.

Имало е време с ред,
който впоследствие бил разрушен.
Така започнало всичко.
Привлекателната инерция навлязла.

Джордано Бруно вярвал, че звездите
са обитавани светове
с процеси във всяка една
и запаси дори там;
наричаш това: да не си сам във Вселената.