Хляб, любов и други ангели

Пречистваща носталгия и желание за завръщане към невинността на нашата най-истинска родина – детството, както и усещането за дом, споделено пространство и защита. Болезнена самота в местата, от които не само детето у нас, но и предметите напускат едновременно, независимо от опитите ни да живеем между два свята като ангели. Чрез раните от думи и действия, през загубата на майката до смъртта на черната котка, малкото гларусче и лястовицата майка, творбата на Станислава Станоева съпоставя апокалипсиса в селото и града с личните ни човешки катастрофи, от които става все по-трудно да се измъкнем. Все още продължаваме да усвояваме езика на живота.
– Аксиния Михайлова

Ако според поезията на Станислава Станоева човекът е изграден от звезден прах или божествени атоми, а големият взрив разпръсква спомените в нов свят, то единственото неизменимо нещо в живота остава носталгията на детето. Тази носталгия е сама по себе си уязвима и самотна, но също така успокояваща и привързана. Носталгията действа като светлина отвъд хоризонта, която осветява пътя пред нас.
– Иво Рафаилов