Само 72 минути болка. Поезия

„До вечерта съм сменила всички сезони.“ Тази фраза от стихотворение на Царина може да служи като своеобразна визитка за нейната поезия. Това момиче е едно от най-приятните открития в курсовете по творческо писане, организирани от „Академия Знание“.

Независимо от темите, които разглеждахме през петъците, тя винаги успяваше да ме изненада с необичайните си обрати в поетичната мисъл. Лирическата героиня може да бъде всякаква – щастлива или тъжна, мъдра или наивна, излъгана или манипулираща. Въпреки това, думите ѝ са достатъчно категорични и проникновени, че те държат прикован към нейния художествен свят без възможност за избягване. А зад всичките тези чувства стои само... 720 минути болка. Самоиронията ѝ изглежда естествена; не вярвам някой да може да я усвои чрез обучение. Освен това се усеща сякаш е защитена от клишета - просто не ги приема и диша свой уникален поетичен въздух. Радвам се, че имаше куража да сподели този мирис с нас – читателите.

Сега ще направя един банален коментар: тази книга представлява лична изповед. И именно така трябва да бъде; ако стиховете не произлизат от истински преживявания (без прекомерен буквализъм), всеки втори човек би могъл да напише подобно произведение и то нямаше как да има своя идентичност или характер на автора. В „Само 720 минути болка“ обаче присъстват както почеркът, така и индивидуалността на автора – характеристики, които придават стойност на тази поезия през всичките сезони!