Жената, която обичаше насекоми

В четвъртия си роман, озаглавен „Жената, която обичаше насекомите“, авторката изследва отношенията между човека и природата чрез погледа към нейните най-малки същества. От ранно детство Мария проявява интерес към насекомите и по-късно започва да ги рисува, наблюдавайки различните етапи на тяхното развитие. Подобно на начина, по който насекомите преминават през метаморфоза, така и сама тя претърпява трансформации с времето и в следствие на загадъчни природни закони живее цели 370 години. Романът представя история за това как науката постепенно измества религията през вековете, а жената се освобождава от ограниченията си и получава възможността да твори и размишлява върху дълбоките тайни на живота.

Размислих за природния свят, където всяко същество има своето място, определена продължителност на живот и специфични размери. Помислих за ларвата, която зависи от листото като храна; за храста с горски плодове - той се нуждае от птиците за разпространение на семената си; както и за маслиненото дърво, което лятото изисква топлина, а зимата - прохлада - затова расте само в ограничени райони.

„Жената, която обичаше насекомите“ е уникален и интригуващ роман относно съвършенството на вселенската хармония, написан със забележителния талант и оригиналната перспектива на Селя Ахава спрямо необичайното и различното.