Доброжелателните (ново издание)

Джонатан Лител е роден в Ню Йорк през 1967 година, но израства и получава образованието си във Франция. Първата му литературна творба е романът „Доброжелателните“, който излиза на пазара през август 2006 г. и е написан на френски език. Той печели двете най-престижни награди за литература във Франция - „Гонкур“ и Голямата награда за роман на Френската академия. Романът бързо се превежда на множество основни езици и става безпрецедентен успех сред читатели и издатели.

Мемоарите на Максимилиан Ауе, бивш офицер от Нацистка Германия, започват с думите: „Братя хора, нека ви разкажа как се случи всичко“. След войната той възражда живота си във Франция като фабрикант и примерен семеен човек. Макс е интелектуалец с интереси в философията, литературата и класическата музика, но същевременно представлява хладнокръвен убиец и бюрократ. Чрез неговите очи ние преживяваме ужасите на Втората световна война и геноцида срещу евреите по един шокиращ начин - едно пътешествие из тъмните кътчета на човешката душа.

В действителност можех да не пиша нищо; това не беше задължително. От края на войната насам водя достоен живот; благодарение на добрата си работа никога не ми се наложило да пиша мемоари с цел оправдание или финансова нужда. Не съжалявам за постъпките си - върших работата си; а семейните ми истории касаят само мен самия; може би към края прехвърлих граници, но вече не бях същият човек - както света около мен бе нестабилен.

„Литературен подвиг“.
„Пари Мач“

„Внимание! Шедьовър!“
„Франс соар“

Според много критици „Доброжелателните“ надминава обичайния шедьовър със своя нездрав чар.“
„Кроник’ ар“

След многобройни часове четене можем смело да кажем: пред нас стои паметник на съвременната литература.“
„Льо Фигаро магазин“

Ако приемем че „Доброжелателните“ са генално произведение - а то несъмнено е такова -, то заслугата идва от методичното разглеждане психозата у един от идеалистичните служители в третия райх.“ Стивън Инглунд, „Форин полиси“.

Анита Брукнър описва книгата като "умно сатанинска", подчертавайки нейното майсторство: "Тази творба ще остане значима дълго време напред."

Клаус Пейман споделя в телевизионното предаване “Лезен”, че книгата има значение равносилно на творчеството на Томас Ман.