Възможното добро : Да бъдем добродетелни в своето време

Книгите на Габриеле Нисим притежават уникална характеристика: те съчетават задълбочени научни изследвания за исторически събития, личности и социално-политически контекст с емоционални разкази за човешки съдби, които са толкова удивителни, че изглеждат измислени. В творбата „Възможното добро“ миналото и настоящето се преплитат с поглед към бъдещето. Авторът сякаш следва философията на Епиктет от преди почти две хилядолетия: „Помни, че не можеш да промениш миналото; бъдещето винаги остава несигурно, но можеш да действаш в настоящето.“ Герои от дванадесетте истории в книгата действат именно в своето „настояще“. Те не представляват само случаи на спасяване на евреи по време на Холокоста – праведниците имат различен произход, религиозни убеждения и политическа принадлежност; живеят както в миналото, така и днес – някои все още са сред нас. Читателят има усещането, че проследява нишката на постоянство между мисли и действия през времето до наши дни. Двете основополагаещи ценности тук са достойнството и отговорността – качества, отличаващи праведниците като хора, способни да останат хуманни дори когато обществото около тях проявява безчовечност вследствие лъжливи идеи. Нисим ги описва като „пазители на човечността“, които независимо от своята позиция или политическите си възгледи отказват да приемат идеята за наличие на излишни или вредни индивиди.

„Възможното добро“ разглежда множество тематики с различна времева стойност - включително моралните аспекти относно достойнството и отговорността; тероризма; популизма; културата на врага; новоизгряващия расизъм и неприемането на различията; мълчанието у спасителите срещу често срещаната неблагодарност от страна на спасените. Тя поставя въпроса дали човек трябва да предприеме малки значими действия в ключови моменти или просто да игнорира проблемите под претекста, че те не го касаят лично. Всичко това незабелязано обхваща нашият актуален момент със значимостта му и многобройните проблеми - много от които напомнят за събития отпреди сто години - предупреждавайки ни за опасността злото да се повтори. Това води до заключението, че осведомеността относно историята е необходима условие за предотвратяване повторение на подобен ужас.

Нели Раданова