Само за мъже

Нощта е тъмна, а видимият свят е ограничен до конуса бяла светлина от флуоресцентната лампа: вляво се намира ниската сграда на митницата, вдясно - будката за граничен контрол, а по средата стои моят стар москвич.

Унгарският граничар, който наблюдава колата ми, вероятно страда от натрапчив педантизъм или просто скука. Той прелиства паспорта ми дълго време; той е нов и почти празен. След това пак поглежда снимката на началния лист и след мен самия с недоверие, опитвайки се да реши дали съм аз или не. Накрая установява със известно разочарование, че всъщност съм аз и влиза в будката да постави печат.

Две минути по-късно бариерата с цветове като зебра бавно се повдига и ми позволява да продължа към нощта и другия свят.
Първоначално другият свят изглежда подобен на този зад мен: мрачни облаци над мастиленочерно поле с летяща бяла линия на пътя в централната част. Но изведнъж пред очите ми изпъква градът.

Това става внезапно - без предварителни предградия или мизерии около него. От двете страни на шосето стоят две красиви стари постройки с ярко осветени белезникави фасади и високи прозорци. По-натам има още такива здания - всички те са блестящо бели като сън сред околния мрак... Но не успявам да стигна много далеч, защото шосето тук спира пред нова бариера.

Австрийският служител отличава само униформата си от унгарския колега; що се касае до подозрителността… Прелистването на документа рано или късно завършва - паспортът не е библия! Бариерата отново подскача нагоре заради двамата заподозрени - моя москвич и неговия собственик.

Вляво отвъд бариерата зелени неонови букви обявяват "ШАНЖ". Малко по-надолу розови букви казват "БАР".
Имам достатъчно шилинги та пропускам банката и паркирам пред бара. Масите навън са празни както тези вътре; така че изборам маса отвън.
Келнерът идва усмихнат след толкова мнителни погледи. Поръчвам кафе чрез немските си познания езика, радостен съм когато виждам разбиране в лицето му.

Терасата свети само благодарение на витрините; няма смисъл електрическите лампи да горят за един клиент. Около нас цари тишина освен приглушения шум от храстите при вечерните ветрове.
Когато келнерът носи кафето ниедновременно донесе касовата бележка; щом забелязал добавения петашилинг за усмивката му ставаме приятели поне временно.
Кафето е добро; тишината наподобява приятно спокойствие след часовете бръмчене около границите...

Изведнъж чувам сирена… Не откъм границата - обратната страна реагира бурно! Хората край бариерата побягват налево под командване... Обаче там наближава тежък камион блокирал пътя!
Сирена заглушава звука докато един мощен автомобил „порше“ лети стремглаво към бариерата… Пред него обаче вече стоеше друга!

Спирачките пищират остро докато поршето маневрира между бара и банката...
На улицита трима души скачат извън автомобила устремено към оградите близо до мене...
Един хвърля предмет някъде в храсталаците точно пред себе си…
След миг чух полицейската кола приближаваща!

Много скоро пристигнаха полицаите ... Група коментатори потегли обратно недалеч … Капитан засметнал ситуацията ...
Идеше време И АЗ ДА ПОТЕГЛЯМ…

Започвам спокойно движение … Москвича премина през всякакъв терейн …
На кратко споменаване получих малкия пакет оставил своеобразна мистерия…
Чантa оказала се голяма ръчна дамска принадлежност….

Оказахме значително количество долари лежащи удобно във вътрешността….