Цветовете на болката

Ван Гог – мистик или атеист? Епилептик и шизофреник, или мъдрец и ясновидец? Дали е необуздан грубиян или поетична душа? Алкохолик и сексуален маниак, или целомъдрен самотник? Човек в криза, довел се до самоубийство, или герой с непокорен дух на своята Голгота? Художник на селския живот или ексцентричен мечтател? Последовател на импресионизма или основоположник на експресионизма? Майстор на оптимистични картини, срещу авторът на тъжни трагедии? И в крайна сметка - Ван Гог неудачник ли е бил, или гений?

При по-дълбочинно разглеждане обаче образът му постепенно се разпада на множество различия. Вместо един човек пред нас излизат няколко фигури – малка група от индивиди, които макар да имат нещо общо помежду си, все пак са съвсем различни.

Различията сред биографите понякога достигат абсурдност, но те не са напълно без основание. Ван Гог действително притежава сложна натура с многобройни противоречия. Трудно може да бъде оспорено, че той е едновременно мистик и неверник; реалист и спонтанен визионер; художник с тъмна палитра и почитател на ярките цветове; страдащ от болести и психически стабилен. В неговата житейска история всеки може да намери надежда и песимизъм, жизненост и меланхолия.

Творчеството му преминава през много периоди - докато някои анализатори ги определят като пет, други стигат до девет. Между отделните фази често могат да бъдат наблюдавани значителни изменения в начините за възприемане света.

Така изследователите стигат до разбиране на множеството лица зад единния образ – понякога несъзнателно , друг път целейки повече яснота. Но при опити за детайлизиране рискуваме да загубим цялостната представа. Разделянето обикновено е лесно - дори дете може да разгради играчката си; сглобяването обаче е далеч по-трудоемко задача.

Ключово остава въпросът дали истинските противоречия у Ван Гог всъщност са толкова несъвместими. Как тези противоречия произтичат и как се развиват във времето също заслужава внимание. Накратко: какво представлява творецът не само в конкретни моменти от живота си, а като уникална човешка индивидуалност в нейното глобално развитие.
Богомил Райнов