Само за мъже

Нощта е толкова тъмна, колкото може да бъде, а видимият свят е заключен в конуса на бялата светлина от флуоресцентната лампа. Отляво се намира ниската сграда на митницата, отдясно - будката за граничен контрол, а между тях паркирам стария си москвич.

Унгарският граничар до автомобила ми вероятно страда от естествен педантизъм или дълбока скука. Той внимателно преглежда паспорта ми - нов и почти празен. След като многократно поглежда снимката и после мен самия с недоверие, най-накрая установява без особено желание, че съм аз и влиза в будката да сложи печат.

След две минути бариерата със зеброва окраска бавно се повдига, предоставяйки ми достъп към нощта и другия свят. В началото този нов свят изглежда подобен на предишния: мрак покрива небето над мастиленочерното поле с летяща бяла линия на пътя. Но изведнъж пред мен изниква градът.

Градът се появява неочаквано - без предварителни предградия или мрачни складове; по шосето стърчат красиви стари сгради с ярко осветени фасади и високи прозорци. По-нататък следват още такива здания - всички те са бели и нереални сред околния мрак...

Не успявам да продължа много напред обаче, защото шосето е блокирано отново от бариерата. Австрийският служител изглежда различава само по униформата си от унгареца; все пак проверките имат край - паспортът не е библия. И тук бариерата се повдига нагоре за да пропусне моят подозрителен москвич.

Вляво видях зелени неонови букви "ШАНЖ", малко по-надолу розови буквички "БАР". Имам достатъчно шилинги и решавам да спра пред бара вместо банката; масите навън са празни както вътре.

Келнерът идва усмихнат след толкова подозрителни погледи. Поръчвам кафе чрез немски речник и радостно забелязвам, че ме разбира правилно.
Терасата е осветена само от витрините; няма смисъл електричеството да свети за един клиент през нощта под храстите около нас...

Когато келнерът носи кафето вместе със сметката му давам допълнително пет шилинга за усмивката му.
Кафето е добро a тишината приятна след дългото бръмчене на мотора… Всичко върви спокойно до момента когато чухме сирена…

Сирената идва откъм обратната страна! Хора при бариерата започват да тичат и под командите им тежък камион блокира движението...
Изведнъж виждам как едно черно порше лети към бариерата! Обаче вече има друга пречка - камиона!

Спирачките крещят остро докато колата завива рязко между бара и банката…
Това пространство внезапно завършва зад железна ограда…
От поршето скачат трима души направо към оградата…

Един хвърля предмет в храсталака точно пред очите ми... Бягайки натам полицейската кола спира близо до поршето!
Полицаите разпределят команди между себе си докато група наблюдатели расте около територията ни - но скоро мненията избледняват...

Започвам своето движение обратно тихо;
Москвича преминава неспокойните улици осветени слабично …
И веднага срещу него изплъзват главозамайващи образи ...

На края отбивам в паркинг обозначен с два коша за отпадъци… Изоставения пакет всъщност оказал ли ще обемиста чанта? Чантата съдържа това което тайничко желаяли - пачки долари …

Всичките тези пачки лежаха там непохабени!
Богомил Райнов