Моята непозната

"- Навън е студено - каза сервитьорът.
- Няма значение, всичко е наред.
Наистина беше хладно навън и вятърът духаше, но пред погледа се разкриваха величествените Алпи. Планината стърчеше почти веднага зад къщите отсреща, внушителна и недостъпна, закривайки половината небе с остри скали. В синкавите сенки на склоновете борови гори трепереха от студа, а по стръмнините висяха влажни зелени канари; още по-високо над разбитите облаци сияеха снежните покривала.
След хаоса на зъберите и скалистите вериги улицата на малкия град изникваше в котловината като неочаквано гнездо на реда и човешкия уют: свежоподновени розови и кремави вили, барове с червени чадъри и старателно подкастрени дръвчета. Дори старата готическа църква в края на улицата изглеждаше лъсната и почистена от прахта, сякаш украса за гостна стая.
Сервитьорът ми донесе кафето си направи някакво забележка относно студа след което се върна обратно. Наоколо нямаше никого освен един възрастен мъж на съседната маса с чаша димящ грог пред себе си.
„Човек на алкохола" - помислих си при вида му със см wrinkles лице и потънали размити очи.
- Лошо време, нали? - попита непознатият забелязвайки моят поглед.
- Какво да правим - есента е - отвърнах аз учтиво добавяйки: - Тук ли сте местен?
- Да, тукашен съм... Всъщност съм французин, но живея тук вече тридесет и пет години, така че може да кажем че сме равноправни.
- Сигурно е приятно да прекараш времето си тук - Алпите , чистия въздух...
- Отдавна ли сте пристигнал?
- Тази сутрин пристигнах . И тази вечер заминавам.
- Е добре тогава ще имате хубав опит! За мен започва да става скучно от втория ден… А после идват истински проблеми.. Истина е що се касае до планинските красоти обаче хората…
- Какви са хората?
- Нищо особено - усмихна се той накриво.- Хора просто...
Той побутна своя грог с лъжичката , отпивайки малко за проверка дали не го боли езика , след това изпразни чашата наведнъж .
- Само едно мога да ви кажа : такова алчно племе не съм срещал ! Биха продали дори кожата си ако цената бъде добра!
Сервитьорът пак се появи:
- Има ли кой да плаща ?
- Никой не плаща! Донеси ми още един грог !
- Не мразят парите все пак ?
- Да мразят ! Но те само затова живеят . Свили са се в тоя трапец чакат жертви . Всеки крепи своето малко богатство : кафеджията печели от гледките към Алпите ; другият там краде каквото може около катедралата ; собствениците във "Златния елен" ни примамват с виенски котлети докато домакинът от "Златната рибка" привлича вниманието ни благодарение на красивата жена до него .. Не познавам тия хора ... какво мислите че правят точно сейчас ? Живеят ? Радват или страдат? Нищо подобно .. Чакат … Цял ден само чакат … За прибиране касичката…. О , тогава най-сетне тези флегмати оживяват… Особено когато приходът е добър… Когато заработката расте господарята буквално благославят живота щом пийнат допълнително чаша вина радостното чувство ги кара даже натрапчивото желание сами насилствен видимо стремление между тях двама като младоженци ... Сервитьорът бе донесъл нов поръчков вкус а стоеше близо..."