Тайното учение

Към края на 20-те години около моя баща се събраха доста приятели и последователи, които основаха теософска ложа с името „Орфей". Участниците бяха разнообразни по възраст, професия и интелектуални способности, но всички ги свързваше стремежът към самоусъвършенстване. В групата имаше трима художници, двама учени, един запасен генерал, музикант и няколко млади хора без конкретно определени специалности. Те се срещаха веднъж седмично в дома ни, за да дискутират различни аспекти на теософията. Аз присъствах на тези събирания отстрани и слушах разговорите без особено желание; вече имах представа за темата благодарение на беседите с баща ми и четене тук-там.

С времето обаче ентусиазмът сред членовете на ложата сякаш започна да избледнява. Посещенията станаха редки, а срещите - все по-нечести до момента, когато групата напълно се разпадна. По-късно осъзнах, че подобните общности често преминават през процеси на разпадане вместо желаното издигане към светлата цел. Много от новаците идват с надеждата да постигнат бързо духовно развитие и готови качества за съвършенство; вярват дори, че интересът им ще доведе до лесен успех. Когато разберат колко усилия е необходимо да вложат сами в този процес, мотивацията им намалява и постепенно се връщат към обичайното си ежедневие със стандартните малки грижи.

Ние сме склонни да възприемаме героизма като нещо извънредно; всъщност много хора са готови за единичен подвиг. Но значително по-малко са онези способни да градят устойчиво ден след ден към своята висока цел. Защото изграждането изисква постоянство - не чрез болезнено напрежение, а чрез висок духовен устрем; докато разпадането става естествено там където липсва волята за преодоляване - то представлява противоположността на растежа.

От ложата „Орфей" все пак остана нещо ценно: тримата - моят баща и неговите приятели Никола Трифонов и Благой Мавров продължиха своите срещи в полза на общото дело.

Знакът върху корицата е вдъхновен от ранните издания на Агни Йога и символизира Общината Майтрея (Майтрея Сангха).