Последното изкушение (твърда корица)

Времето не може да бъде оценявано по стандартни мерки; то не е океан, за да се измерва в мили; а представлява пулсиращо сърце.

„Радикално и напълно революционно, „Последното изкушение“ преосмисля божественото чрез човешкия избор.“
The New York Times

За автора
Никос Казандзакис е роден на 18 февруари 1883 г. в Мегалокастро (днешно Ираклион, остров Крит) в Османската империя. Той произхожда от семейството на Михалис Казандзакис, фермер и търговец на фуражи, и съпругата му Мария. След поредицата критски въстания семейството избягва в Пирея, където остава шест месеца. На едва шест години Казандзакис започва живота си като бежанец. Въпреки че напуска Крит сравнително рано, той често се връща към родната си земя в творбите си. Учел е във Францисканското училище на Свещения кръст в Нахос, където изучава френски и италиански език. След възстановяване на мира през 1899 г., той се завръща в родния град и завършва гимназията в Ираклион (1899–1902). През есента на 1902 г. заминава за Атина с намерението да учи право и прекарва четири години там.

През 1906 г. получава докторска степен по право, а същата година публикува първата си книга „Змия и лилия“. През октомври 1907 г., той пътува до Париж за продължаване на юридическото образование и междувременно следи философските лекции при Анри Бергсон до 1909 г., което допринася за задълбочаването на ницшеанските му идеи. От периода между 1910-1930 пише пиеси и стихотворения както активно пътешества до Китай, Япония, Русия, Англия и Испания. През 1919 г., ставайки директор на гръцкото министерство по социални грижи подава оставка през 1927 година.
Преди Втората световна война живее на о-в Егина , а през 1948 г . преминават към Антибите , Южна Франция . След конфликта работи като министър във временното правителство около Егина , а между1947 -1948 взима участие с ЮНЕСКО . Никос Казандзакис умира от левкемия на26 октомври1957 годинaнa Фрайбург , Германия . Гробът му е разположен близо до църквата „Св.Мина“вИраклион ,Крит .