Годината на бягствата

През една година, изпълнена с предизвикателства, четирима млади души - трима мъже и една незабравима жена - решават да избягат от трудностите на миналото си в търсене на ново начало. Автар, който е надежден човек, пристига в Англия със студентска виза след продажбата на единия си бъбрек. Тази тайна го задължава да се грижи за младия и неопитен Рандип, мигрирал по уредена брачна виза с цел да подпомогне семейството си след психическия срив на баща си. В Шефилд също стига Тарлочан - тих младеж от кастата на недокосваемите, напуснал Индия след трагичната загуба на близките си от религиозни фанатици в Бихар. Там ги очаква Нариндер - забележителна жена от традиционно сикхско семейство, която преобразява живота си под натиска на своята забранена любов и демонстрира великодушие и благородство. Те бягат от трагедията към мечтите; преминават през борба за оцеляване до мирно съществуване; опитват се да преодолеят предразсъдъците и расизма в името на човешкото достойнство. С тези бягства те се стремят към обич: към другите, себе си и своето „аз“ като част от другостта.

Този роман представя дълбоки емоции и силна емпатия чрез творческия свят на Санджив Сахота - искрен и запомнящ се.

Санджив Сахота е роден през 1981 г. в Дарби. Следва математика във Импириъл Колидж Лондон и чете първия си роман едва 18-годишен. Дебютният му роман "Наши са улиците" (Ours Are The Streets) излиза през 2011 г., а Observer го описва като "безспорно изключителен", докато Times го определя като "дълбоко морално произведение". Вторият му роман "Годината на бягствата" (2015) печели награда „Анкор“ за най-добър втори роман и Европейската награда за литература за 2017 г., както попада сред финалистите за наградата „Ман Букър“. През 2013 г., той влиза сред двадесетте най-добри млади писатели според сп."Гранта". През 2018 г., става член на Кралското литературно дружество под инициативата „40 автори под 40“. От 2019 г., преподаването по творческо писане е част от ангажиментите му в Дърамския университет.

„Чета литература не само за удоволствие; правя това, защото така разширявам собственото разбиране за света около мен.“ (Санджив Сахота)