Градината с камъните

Човешката душа представлява чудо, извор, който извира от материалната плът и не знае нито посоката си, нито желанията си; още по-малко е ясно защо има непонятна и противоречива склонност да се стреми към възвишеното. Тя жадува за височини и страда.

Никос Казандзакис пътува до Япония и Китай в началото на конфликтите между двете държави през 30-те години. С отворено съзнание и множество въпроси той се оказва неподготвен както за ужасите и мизерията, така и за удивителните духовни преживявания и прозрения, които му предлага източната философия.

„Градината с камъните“ служи като ключ за разбирането на философията на Казандзакис. Това е неговият първи опит с роман преди „Алексис Зорбас“, а текстът включва елементи от пътепис, исторически разказ и духовно търсене. Писателят улавя духа на времето – не само в Източна Азия, но навсякъде по света в преддверието на най-мащабното клане в историята. В централния сюжет обаче войната не играе основна роля; вместо това той търси нещо отвъд конфликта – дълбоко заложена част от човешката природа, която винаги подтиква хората да протестират, да напредват, да оцелеят и да преодоляват мрака. Нещо извън словесността, което един истински майстор може умело да формулира с думи.