Змия и лилия

„Понякога, без да знам причината, все повече осъзнавам, че сме просто играчи на невидими сили. Като артисти представяме комедията на живота и ги развлекуваме. Имам усещането, че е дошло времето да разчупим веригите си, да вдигнем завесата и открито да изразим страданието, проклятието и голямото заклеймяване. Радостта, любовта и вярата – плодове от тъмнината на ума – угаснаха при първия кървав лъч на зората. Сега не ни остава нищо друго освен умората, проклятието и изтощението на мисълта заедно с мизерията на Истината. Орелът на Прометей е жив само защото съществува вечно; но усмивката, която някога цъфтеше по всички мраморни повърхности и сред животите на нашите невинни предшественици днес се е превърнала в ужасна загадка върху мъртвешките лица като тези от Хамлет. Живеем, борим се, обичаме и ненавиждаме – нещастни души – а внезапно земята под нас се разтваря и падаме един върху друг неми, бледи и отчаяни. Няма надежда.“