Тучница

Животът представлява дихание, оставяйки следа в пространството като целувка върху цветята и въздуха. Водата измива съществуването ни и го вплита в пясъка на времето. Ако решите да ме потърсите днес, аз ще бъда песъчинка пред слънцето и пара в безкрайния океан на вселената. Започвам от мястото, където са корените на моите родители – това е вулкан от усещания, преплетени с миналото и бъдещето. Присъствам навсякъде; срещам се със себе си такава, каквато съм била и каквато съм сега – надвесена над собствената си бездна, която самата аз представлявам заедно с неизмеримото време. Усещам се като част от множество вселени и притежавам безгранична енергия. Дори когато чувствам слабост, продължавам да живея с мощта на устрем към напредък и намирам начини да се изправям отново. Носейки частици от въздуха и водата през различните периоди на живота ми, те стават сетива за моята човешка природа. Нямам начало или край; имам само тънка нишка спомени — парченце от нея ми позволява да помня кръвната връзка с моите земни предци. Позволявам на Бога да ме води обратно към паметта ми до момента на зачатие на племенното ми наследство. Реалността е толкова дълбоко закопана и необятна, че не мога ясно да разграничавам настоящето от преживяванията в човешкия океан през вековете назад във времето. Миналото постоянно присъства в мен както бъдещето чрез моето космическо въображение — мога да бъда навсякъде по всяко време, а енергията ми никога няма край; тя остава непозната за всички останали жители на Земята...