Направо през времето или Речка

Антоанета Богоева е част от изчезващата група писатели, които разчитат предимно на своята вродена дарба. Тя принадлежи към малкото самобитни автори, за които литературните компилации, цитати и перифрази – типични за постмодернизма – са напълно непознати. Разбира се, тя има контекст, който ще бъде разгледан по-късно; но той не е съзнателно търсен и е автентичен, сякаш вплетен в самата същност на нейното творчество. Антоанета проявява талант в трите основни жанра на литературата: поезия, проза и драма; във всичките си творби остава ПОЕТ. Лириката представлява нейния най-силен аспект и основна идентичност.

Нейната книга "Направо през времето или Речка" обединява по-дълъг текст, определен от нея като "роман", с прозови стихотворения под заглавие "Размисли". И романът, и прозовите стихотворения образуват концептуално единство в жанрово отношение; книгата всъщност представлява лирическа проза с остро чувство за природните явления и човешкия опит. Освен това впечатлява със способността си да създава оригинални метафори - което ясно личи в настоящото й произведение.