Така видях земята

Прошлото е част от настоящето, а бъдещето е същество, което се движи по своя път. Човекът представлява тяхното продължение. Нека навлезем в жизнения лабиринт и да се изгубим – дали напред или назад, това няма значение. Времето ни запазва в своята памет, като едновременно създава и унищожава. То остава неподвижно и безкрайно дълбоко. Там ще останат нашите очни кладенци, които ще отразяват спомените за нас. Когато времето ни изведе към светлината, то ще пише имената ни с невидими знаци и един ден може би ще ни върне обратно по тези следи, въпреки че никога не сме си заминавали наистина.