Пространства (Роман; разкази; пиеса)

Човешкият живот представляваше само човешка мисъл, която никога не го напускаше. Тази мисъл бе част от него, хранеше се с неговото съществуване и живееше на върха му. От там тя наблюдаваше собствената си бездна и се питаше как толкова много свят може да бъде вместен в един единствен човек.

Стотици дни и нощи, множество стъпки и страдания минаваха, а той винаги следваше изтощеното си тяло. Човешкото тяло съдържаше огромни пространства, докато времето прикриваше лицето си зад ъглите на своята история – минало и бъдеще. Когато някой успяваше да достигне до него, то бягаше назад. След като човек напуснеше земния живот, времето оставаше да го помни. То се вливаше в цялостния поток на човешкия опит и силата му поддържаше баланса на света.
Антоанета Богоева