Тиха книга /Второ преработено издание

Екатерина Йосифова споделя, че „Тиха книга” е изключително значима за българската поезия и носи в себе си тъга, подобно на самия живот.

Людмила Миндова отбелязва трудността на книгата, която се опитва да балансира между осмислянето на света и вътрешния ни мир. Тя описва как произведението предлага спокойствие там, където обикновено се очакват силни емоции.

Дико Иванов казва, че много хора възприемат смъртта като нещо далечно. Обаче тази книга призовава читателя да я погледне без страх или съжаление – не за да я приеме с любов, а за да открие смисъл в неизбежността ѝ.

Михаил Неделчев коментира темата за смъртта в българската литература и подчертава, че Валентин Дишев не се страхува от разглеждане на този аспект. Той говори и за магичната сила на имената в стихотворенията му, които добавят дълбочина и контекст към текста. Според него именно тези мотиви заслужават внимание наред с другите характеристики на творчеството му.

Марин Бодаков задава редица философски въпроси относно тишината и нейното значение в поезията. За него тя представлява множество разцепления в словото при стремежа към небесен идеал. Възхвалява минималистичния стил на „Тиха книга”, който предава чувство на самота чрез своите изображения.

Ваня Стефанова посочва свиването на културните референции спрямо предходните произведения на автора и предполага начало на нова фаза във връзка с тематизацията както езика, така и мълчанието. Подчертавайки простотата като форма на скромност в творбата му, тя акцентира върху автентичността ѝ и необходимостта от разбиране зад индивидуалния поетичен стил: "видях ангел да плаче / със затворени очи".

Нейният анализ завършва с размисли относно начина по който всекидневието влияе върху нашето восприятие; светът е слухово преживяване — живеенето е прочит.