Маргьорит (и други регистри) /Второ допълнено издание

Екатерина Йосифова споделя, че е трудно да се обобщи книгата накратко. Тя описва как читателят трябва да се движи бавно през страниците, правейки паузи след всяка кратка фраза или стихотворна част, без това да нарушава ритма на добре структурираното произведение (вдъхновено от Маргьорит Юрсенар). В текста тя открива деликатни връзки между болката и смелостта, както и комбинации от разсъдливост и импулсивност, предлагайки „мъдрост без бъдеще”. Поезията съдържа множество знаци като „(Небрежен чистач/ е времето)”, които остават с нас. Съществува усещане за дълбоко достойнство.

Марин Бодаков отбелязва уникалността на сказуемните определения в съвременната българска литература чрез творбата на Маргьорит. Според него те представляват скок към метафизични размисли.

Емануил А. Видински коментира книгата като пространство с тишина, която крие силен смисъл; тук смъртта служи за огледало и несигурността ни става явна.

Йорданка Белева я нарича "прекрасна книга", която не само удовлетворява читателя, но го вдъхновява да пише самостоятелно.

Петър Чухов подчертава дълбочината на произведението – то предлага красота в отчаянието си и оспорва доминиращите повествования в поезията ни. Книгата отправя поглед към античното у човека - символ на възможния безкрай.

Георги Господинов изразява благодарност за внимателната работа с темите за страданието и езика.

Михаил Неделчев определя творбата като междужанрова със значими прозрения, заслужаващи обсъждане.

Добрина Топалова говори за почти обсебваща концепция – пределност във всички аспекти. Според нея текстовете са лаконични и мъдри; тази поезия избира преживяванията, които вдъхват живот на небесното познание вместо всекидневните опити да постигнат лаконизъм чрез механичен подход. Лаконизмът тук е провокативен и привлекателен за читателя.
Творбата носи духа на авторите от миналото; тя може би поставя Валентин Дишев сред тях…

Георги Каприев акцентира върху интимния характер на описания свят: той включва раждания, агонии и тих екстаз — “по шевовете онемели / боли ме светът”. Историята показана тук е минимална: фокусира се върху малките детайли от живота вместо голямото историческо значение. Това всичко води до осъзнаването че истинското значение идва именно при потапяне в мълчанието около нас.

Книжното издание получава номинация за Национална награда за поезия "Иван Николов".