Тайнственият пламък на кралица Лоана - меки корици

Изданието съдържа над 280 илюстрации, от които 250 са в цветен формат.

В този роман, въпреки наличието на цветни изображения, доминира мъглата. Ямбо се събужда сред нея след инцидент, който му е отнел паметта. Не става дума за “семантичната” памет, която невролозите изучават (той помни всичко относно Юлий Цезар и може да рецитира стихотворенията, които е чел през живота си), а за “автобиографичната”: той не знае името си, не разпознава съпругата и дъщерите си и няма спомени за родителите или детството си. Жена му го насочва към селската къща с надеждата там да открие книги и списания от детските години, ученически тетрадки и грамофонни плочи.

Така на един огромен таван между Ланге и Монферато Ямбо преживява историята на своето поколение с персонажи като Мусолини и Салгари; разказва истории свързани със "Младост" и "Пипо не знае", както и свои училищни теми като член на детската фашистка организация “Балила”. Среща две празноти – едната е белег на жестоко преживяване по време на съпротивата, а другата е размито изображение на момиче, в което се е влюбил когато бил шестнадесетгодишен.

Получава втори инсулт. В момента Ямбо изпада в кома но изживява своето минало във вихрушка от спомени - постепенно проясняваща се мъгла около миговете от детството до юношеството му. Сред тридесет шеста песен от Дантевия "Рай", Бинг Кросби, дон Боско και стълбата на Ванда Озирис предстои последното видение.

Умберто Еко има множество научни публикации както сборници със статии. През 1980 г. дебютира с романа “Името на розата”, който печели награда “Стрега” през 1981 г., следван от творбите “Махалото на Фуко” (1988 г.), “Островът от предишния ден” (1994 г.) και “Баудолино” (2000 г.).